Добърско, село Добърско

Сред девствената природа на Югозападна България, закътано сред южните склонове на Рила планина, на 1070 м. надморска височина е разположено живописното село Добърско. Разположено само на 180 км южно от столицата, на 80 км разстояние от Благоевград, на 18 км. от общинският град Разлог и на 17 км от най-модерния и голям български зимен курорт Банско, Добърско е една от предпочитаните дестинации за селски туризъм и походи през уикенда в тази югозападна част на страната.

Повечето от къщите в селото са построени по хълмовете над малка река, която преминава през Добърско. За първи път името Добърско се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. Тогава селището е известно с името Гнидобрадско. След потурчването на Разлог, населението на Добърско бързо нараства с българите, търсещи спасение от османците.. До 18 век Добърско е важен икономически и търговски център в разложката котловина. Името му тогава е било Недобърско.

Селският туризъм в Добърско се развива изключително успешно през последните години. Сред атракциите в Добърско са и 30 - метров живописен водопад, антична керамична пещ и 500-годишна ела. Навярно най-голямата историческа забележителност в селото е църквата Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, която се намира точно в централната част на Добърско. Тя представлява трикорабна базилика от 17 в. построена наполовина в земята с цел да не навлече гнева на Османската империя. Стенописите й със сцени от живота на Христос са забележителни и красиво консервирани .

Храмът е построен през 1614 година и е единствен по рода си със своите икони - изографисани на всичките и стени. Броя на изографисаните образи в храма надхвърля 460, което имайки предвид малката площ, върху която са разположени е постижение на религиозното изобразително изкуство само по себе си. Заради тях храмът е обявен за Национален паметник на културата. В "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" могат да се видят творбите на местните майстори. Доста атрактивен за посетителите на селото и църквата е а стенописът на Исус Христос във форма, приличаща космически кораб.

В двора на храма има извор, който се смята за лечебен и също пази история, обвита в легенди. Според преданието първите заселници в Добърско са били ослепените след битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници. Те намират изцеление от лечебната вода, която извира в двора на църквата. Легендата още гласи, че с водата от изворчето в двора на старата църква е лекувал очите си и Климент Охридски. Всички тези легендарни предания са олицетворени по стенописите на църковните стени на "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".

Добърско се намира и доста близо до Рилския Манастир, а през вековете тук е бил фундаментален център за християнството в нашата страна. Навярно това е предпоставка в региона около Добърско да са разпръснати цели осем светилища, които заобикалята като условна ограда селото. Друга атрактивна забележителност е водопадът, който е вкопан в корените на вековен бор в църква. В добърско може да се види още стара римска пещ. Преди време бурен вятър повалил вековно дърво и в основата му се разкрили тухлени арки, образуващи неголям тунел. Местни специалисти по археологически обекти установили, че това е антична керамична пещ, предназначена за производство на тухли и керемиди.

Днес добърската пещ е една от малкото пещи от този тип открити на територията на България. Тя е изключително добре съхранена и представлява уникален и изключително ценен паметник.

Най-близката забележетелност от центъра на селото е живописния 30 метров водопад „Щрокалото”. Покрай него се вие и малката рекичка Клинеца, разделя селото на източна и западна част. На 7 км от селото е разположено и т.нар. Вековно дърво. Според експерите то е Доклюва ела, която е приблизително на 500 г. Корените на елата са излезли на повърхността и приютяват туристи, застигнати от дъжд или буря.

Около религиозните и исторически забележителности в Добърско е разпръсната живописна природа с красиви и просторни поляни и ливади. Зелените пасища в района са пресечени от бистри и студени непресъхващи извори, а с нарастване на надморската височина в района на селото започва царството на боровите и широколистните гори.