Рила - Крастотите на Рила

Рила е най-високата планина не само на територията на България, но и на целия Балкански полуостров. Главна заслуга за това има връх Мусала с неговите 2925 м надморска височина.

Рила е част от Рило-Родопския масив, който е съсредоточен в южната част на страната и който има безценен природен ресурс. След Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна, следващата по-височина е именно Рила, която по всички критерии е една от природните ни гордости. В недрата на Рила, на 1 147 м. надморска височина се намира най-известният паметник на българската култура и архитектура от възрожденския период – Рилският манастир.

Етимологията на името Рила идва от тракийски. Първоначалното й наименувание било Донука, Дунакс, Доунакс, затова римляните я нарекли Донукас монс. По-късно била известна като Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието й в никакъв случай не е дадено току-така — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Историята на Рила започва още зпрез Палеозойската ера, последван от периода на Терциер. В резултат на ледниковия период през Плейстоцена са образувани днешните алпийски форми с назъбени върхове, циркуси, дълбоки долини и обширни морени, които придават на Рила неповторим външен вид. От този ледников период са останали и навярно най-голямата скъпоценност на планината – нейните езера. Почти 190 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро, намиращо се на 2709 м надморска височина и разположено в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров.

Планината има общо пет дяла - Източна Рила, Централна Рила, Северозападна, Югозападна и Лакатнишка Рила . Във всичките днес са изградени множество туристически маршрути, хижи за отдих, планински курорти, които правят планината централно място зазимен и летен туризъм. Рила е лоното на българския алпинизъм като цяло. През 1921-1922 г. с катераческите излети в Рила на членове на Юношеското туристическо дружество в град Самоков е положено началото. В Северозападна и Източна Рила днес са съсредоточени около 120 трасирани маршрута за алпийско, ледено и традиционно скално катерене.

Голяма част от планината е обхваната от национален парк "Рила", разположен на 81 046 хектара, което автоматично го прави най-големият подобен парк в страната ни. Неговата територия обхваща едни от най-добрите хижи и туристически пътеки в България. По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор, като биологичното разнообразие на флората и фауната е в неизмерими граници.

Паркът е създаден, за да съхрани природата на планината и свързаните с нея традиции и поминък на местното население, а едва на второ място идва факторът, че той е е любимо място за туристи, природолюбители и естествоизпитатели. За любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планинското колоездене, и за намаляване на неблагоприятното въздействие върху природата, на определени места в Парка се разработват специализирани маршрути. Един от тях е вече изграденият ботанически маршрут “Приятели на растенията”.

На територията на парка има 4 резервата - “Централен Рилски резерват”, “Парангалица”, “Ибър” и “Скакавица”. “Централен Рилски резерват” е най-големият резерват в България (393, 7 хектара) и един от най-големите в Европа. Създаден е през 1992 г. с цел да се съхранят уникалните по своята същност горски, субалпийски и алпийски екосистеми. Резерватът е пример за опазване на биологичното разнообразие в планините на Централна и Южна Европа. Части от него влизат в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО в рамките на програмата “Човек и биосфера”.

Планинските маршрути от Сапарева баня или от Рилския манастир водят към най-голямата ценност и забележителност на планината – Седемте рилски езера. Всяко от тях е наречено съобразно формата си. Повечето се намират на височина от 2, 200-2, 400 м, като най-високо е разположено езерото Леденика в Рила – на височина от 2, 715 м. Най-много посетители тук има през летните месеци и най-вече през август, защото тогава климатичните условия са най-благоприятни.